Етиопия
Информация за Етиопия
Етиопия, държава на Африканския рог. Страната е разположена изцяло в тропическите ширини и е сравнително компактна, със сходни размери в посока север-юг и изток-запад. Столицата е Адис Абеба ("Новото цвете"), разположена почти в центъра на страната. Етиопия е най-голямата и най-населената страна в Африканския рог. С отделянето през 1993 г. на Еритрея, нейна бивша провинция по Червено море, Етиопия не разполага с излаз на море.
Етиопия е една от най-старите държави в света, чийто териториален обхват се е променял през хилядолетията на съществуването ѝ. В древни времена центърът ѝ е Аксум - имперска столица, разположена в северната част на съвременната държава, на около 100 мили (160 км) от брега на Червено море. Настоящата територия е консолидирана през XIX и XX в., когато европейските сили навлизат в историческите владения на Етиопия. Етиопия придобива значимост в съвременните световни дела първо през 1896 г., когато побеждава колониална Италия в битката при Адва, и отново през 1935-36 г., когато е нападната и окупирана от фашистка Италия. Освобождението по време на Втората световна война от съюзническите сили създава предпоставки Етиопия да играе по-значима роля в световните дела. Етиопия е сред първите независими държави, подписали Устава на Организацията на обединените нации, и оказва морална и материална подкрепа за деколонизацията на Африка и за развитието на панафриканското сътрудничество. Кулминацията на тези усилия е създаването на Организацията за африканско единство (от 2002 г. Африкански съюз) и Икономическата комисия на ООН за Африка, чиито седалища са в Адис Абеба.
География
На север Етиопия граничи с Еритрея, на североизток - с Джибути, на изток - със Сомалия, на юг - с Кения, а на запад - с Южен Судан и Судан.
Топографията на Етиопия, която е една от най-източните в Африка, е изградена от четири геоложки формации. Скали с докамбрийски произход (на възраст над 540 млн. години) образуват най-стария основен комплекс на Етиопия, както и в по-голямата част от Африка. Докамбрийският пласт е погребан под по-нови геоложки образувания - с изключение на части от северна, западна и южна Етиопия, където има разкрити скални пластове от гранит и шисти. Геоложките процеси от мезозойската ера (преди около 250 до 65 млн. години) допринасят за образуването на седиментни слоеве от варовик и пясъчник, повечето от които са ерозирали или са покрити от вулканични скали. По-младите седиментни слоеве се намират в Северна Етиопия и по дъната на Рифтовата долина. Лавовите потоци от кайнозойската ера (т.е. последните 65 милиона години) са образували базалтови слоеве, които сега покриват две трети от земната повърхност на Етиопия с дебелина от около 1000 фута (300 метра) до почти 10 000 фута (3000 метра). Рифтовата долина образува впечатляващ грабен (масивно тектонско корито), който се простира точно по средата на страната от северната граница с Еритрея до южната граница с Кения.
Въпреки че сложният релеф на Етиопия не позволява лесна класификация, могат да се различат пет топографски особености. Това са Западните възвишения, Западните низини, Източните възвишения, Източните низини и Рифтовата долина. Западните възвишения са най-обширният и най-суров топографски компонент на Етиопия. Най-впечатляващата част са Северните централни масиви; те образуват покрива на Етиопия, като височината им варира от 14 872 фута (4 533 м) за планината Рас Дежен (или Дашен), най-високата точка в Етиопия, до коритата на реките Сини Нил и Текезе на 10 000 фута по-ниско. Езерото Тана - най-голямото вътрешно езеро в Етиопия и основен резервоар на река Сини Нил - се намира в този регион на височина около 1800 метра.
Западните низини се простират в посока север-юг покрай границата със Судан и Южен Судан и включват долните долини на реките Сини Нил, Текезе и Баро. С надморска височина от около 3 300 фута (1 000 метра) тези низини са твърде горещи, за да привлекат гъсто населени места.
Рифтовата долина е част от по-голямата Източноафриканска рифтова система. Заобиколена от ескарповете на Западните и Източните възвишения, тя има две отделни части. Първата част е в североизточната част, където дъното на долината се разширява във формата на фуния, докато се приближава към Червено море и Аденския залив. Това е сравнително равнинен район, прекъсван само от случайни вулканични конуси, някои от които са активни. Тук се намира равнината Денакил, в която депресията, известна като потъването Кобар, се спуска на 380 фута (116 м) под морското равнище. Високите температури и липсата на влага правят североизточната рифтова долина непривлекателна за заселване. Югозападният участък, от друга страна, представлява тясна депресия с много по-голяма надморска височина. В него се намира Етиопският езерен район - вътрешен водосборен басейн с много малки реки, които се вливат в езерата Абая, Абията, Аваса, Лангано, Шала, Чамо и Зивей. Заедно тези езера имат водна площ от над 1200 кв. мили (3108 кв. км). Горната рифтова долина е една от най-продуктивните и най-заселените части на Етиопия.
Източните възвишения са много по-малки по площ от Западните възвишения, но предлагат също толкова впечатляващ контраст в топографията. Най-високите върхове са Тулу Димту (Tulu Dīmtu), 14 360 фута (4 377 м), и планината Бату, 14 127 фута (4 305 м). Източните низини приличат на дълъг шлейф на булчинска рокля, който внезапно се потапя от тясната ивица на Източните планини и плавно се спуска на стотици километри до границата със Сомалия. Два важни региона тук са Огаден и Хауд. Реките Шебеле и Генале пресичат низините, като умерено влияят на пустинната екология.
Климат
Тъй като Етиопия е разположена в тропическите ширини, в районите с по-ниска надморска височина се наблюдават климатични условия, типични за тропическа савана или пустиня. Релефът обаче играе важна роля за намаляване на температурата, така че в по-високите части на планината се наблюдават климатични условия, типични за умерените зони. Така средните годишни температури във високите части на планината са около 60 градуса по Целзий, а в ниските части - около 80 градуса по Целзий.
В Етиопия има три сезона. От септември до февруари е дългият сух сезон, известен като bega; той е последван от кратък дъждовен сезон, belg, през март и април. Май е горещ и сух месец, предшестващ дългия дъждовен сезон (kremt) през юни, юли и август. Най-ниските температури обикновено са през декември или януари (bega), а най-горещите - през март, април или май (belg). В много населени места обаче юли е с най-ниски температури поради умереното влияние на валежите.
Етиопия може да бъде разделена на четири валежни режима. В южните части на Западните възвишения, където годишните валежи могат да достигнат 80 инча (2 000 mm), дъждовете падат целогодишно. Лятните валежи се получават в Източните възвишения и в северната част на Западните възвишения; там годишните валежи могат да достигнат 55 инча (1400 mm). Източните низини получават дъждове два пъти годишно - през април-май и октомври-ноември, като между тях има два сухи периода. Общите годишни валежи варират от 20 до 40 инча (500 до 1000 мм). Най-сухият от всички региони е равнината Денакил, която получава по-малко от 20 инча (500 mm), а понякога изобщо не получава.
Население, религия и език
Етиопците са етнически разнообразни, като най-съществените разлики са на базата на езиковата категоризация. Етиопия е мозайка от около 100 езика, които могат да бъдат класифицирани в четири групи. Преобладаващата част от езиците принадлежат към семитските, кушитските или омотските групи, всички част от афроазиатското езиково семейство. Малък брой езици принадлежат към четвърта група, нилотската, която е част от нилосахарското езиково семейство.
Семитските езици се говорят предимно в северните и централните части на страната; те включват геʿез, тигриня, амхарски, гураге и харери. Геʿез, древният език на Аксумитската империя, днес се използва само за религиозни текстове и богослужение в Етиопската православна църква. Езикът тигриня е разпространен в североизточната част на страната. Амхарският е един от основните езици в страната и е роден в централните и северозападните райони. Гураге и харери се говорят от сравнително малко хора в южната и източната част на страната.
Най-известните кушитски езици са оромо, сомалийски и афарски. Оромо е роден в западните, югозападните, южните и източните райони на страната. Сомалийският е доминиращ сред жителите на Огаден и Хауд, а афарският е най-разпространен в равнината Денакил.
Омотските езици, сред които главен е валаита, не са широко разпространени, като се говорят предимно в гъсто населените райони на крайния югозапад. Нилотската езикова група произхожда от Западната низина, като преобладават говорите на кунама.
Съгласно конституцията всички етиопски езици се ползват с официално държавно признание. Амхарският обаче е "работният език" на федералното правителство; заедно с оромо той е един от двата най-разпространени езика в страната. През 90-те години на ХХ в. етнолингвистичните различия са използвани като основа за преструктуриране на административното деление на Етиопия.
Християнството е въведено в Етиопия през IV в., а Етиопската православна църква (наричана в Етиопия Тевахдо) е една от най-старите организирани християнски организации в света. Църквата дълго време има доминираща роля в културата и политиката на Етиопия, като до падането на монархията през 1974 г. служи като официална религия на управляващия елит. Тя също така е служила като хранилище на литературната традиция на Етиопия и на нейните визуални изкуства. Основният район на християнството е в планинските райони на Северна Етиопия, но влиянието му се усеща в цялата страна. Повече от две пети от етиопците следват учението на Етиопската православна църква. Още една пета се придържат към други християнски вероизповедания, по-голямата част от които са протестантски.
Ислямът е въведен през VII в. и понастоящем се изповядва от около една трета от етиопците. Най-голямо значение има в отдалечените райони, особено в Източната низина, но има локални концентрации в цялата страна. Традиционно статутът на исляма далеч не е равен на този на християнството. Въпреки това Хайле Селасие I (управлявал 1930-74 г.) дава аудиенции на мюсюлмански лидери и прави уговорки в отговор на техните опасения, а при режима на Дерг (1974-91 г.) се прави още повече, за да се осигури поне символично равенство на двете вероизповедания. Въпреки това възприемането на Етиопия като "остров на християнството в море от ислям" продължава да преобладава както сред високопланинските етиопци, така и сред чужденците. Сред планинците съществуват известни опасения, че фундаменталистките мюсюлмански движения в региона и в съседните страни могат да засилят настроенията за по-голяма роля на исляма в Етиопия.
Малка част от етиопците са анимисти, които почитат различни африкански божества. По-голямата част от тези традиционалисти са носители на нилотски езици, като кунама, и се намират в Западните низини.
Юдаизмът отдавна се практикува в околностите на древния град Гондер. Повечето от етиопските евреи - които наричат себе си Бета Израел - са се преместили в Израел (вж. бележка на изследователя: Миграция на Бета Израел в Израел, 1980-92 г.).
Етиопия е една от най-старите държави в света, чийто териториален обхват се е променял през хилядолетията на съществуването ѝ. В древни времена центърът ѝ е Аксум - имперска столица, разположена в северната част на съвременната държава, на около 100 мили (160 км) от брега на Червено море. Настоящата територия е консолидирана през XIX и XX в., когато европейските сили навлизат в историческите владения на Етиопия. Етиопия придобива значимост в съвременните световни дела първо през 1896 г., когато побеждава колониална Италия в битката при Адва, и отново през 1935-36 г., когато е нападната и окупирана от фашистка Италия. Освобождението по време на Втората световна война от съюзническите сили създава предпоставки Етиопия да играе по-значима роля в световните дела. Етиопия е сред първите независими държави, подписали Устава на Организацията на обединените нации, и оказва морална и материална подкрепа за деколонизацията на Африка и за развитието на панафриканското сътрудничество. Кулминацията на тези усилия е създаването на Организацията за африканско единство (от 2002 г. Африкански съюз) и Икономическата комисия на ООН за Африка, чиито седалища са в Адис Абеба.
География
На север Етиопия граничи с Еритрея, на североизток - с Джибути, на изток - със Сомалия, на юг - с Кения, а на запад - с Южен Судан и Судан.
Топографията на Етиопия, която е една от най-източните в Африка, е изградена от четири геоложки формации. Скали с докамбрийски произход (на възраст над 540 млн. години) образуват най-стария основен комплекс на Етиопия, както и в по-голямата част от Африка. Докамбрийският пласт е погребан под по-нови геоложки образувания - с изключение на части от северна, западна и южна Етиопия, където има разкрити скални пластове от гранит и шисти. Геоложките процеси от мезозойската ера (преди около 250 до 65 млн. години) допринасят за образуването на седиментни слоеве от варовик и пясъчник, повечето от които са ерозирали или са покрити от вулканични скали. По-младите седиментни слоеве се намират в Северна Етиопия и по дъната на Рифтовата долина. Лавовите потоци от кайнозойската ера (т.е. последните 65 милиона години) са образували базалтови слоеве, които сега покриват две трети от земната повърхност на Етиопия с дебелина от около 1000 фута (300 метра) до почти 10 000 фута (3000 метра). Рифтовата долина образува впечатляващ грабен (масивно тектонско корито), който се простира точно по средата на страната от северната граница с Еритрея до южната граница с Кения.
Въпреки че сложният релеф на Етиопия не позволява лесна класификация, могат да се различат пет топографски особености. Това са Западните възвишения, Западните низини, Източните възвишения, Източните низини и Рифтовата долина. Западните възвишения са най-обширният и най-суров топографски компонент на Етиопия. Най-впечатляващата част са Северните централни масиви; те образуват покрива на Етиопия, като височината им варира от 14 872 фута (4 533 м) за планината Рас Дежен (или Дашен), най-високата точка в Етиопия, до коритата на реките Сини Нил и Текезе на 10 000 фута по-ниско. Езерото Тана - най-голямото вътрешно езеро в Етиопия и основен резервоар на река Сини Нил - се намира в този регион на височина около 1800 метра.
Западните низини се простират в посока север-юг покрай границата със Судан и Южен Судан и включват долните долини на реките Сини Нил, Текезе и Баро. С надморска височина от около 3 300 фута (1 000 метра) тези низини са твърде горещи, за да привлекат гъсто населени места.
Рифтовата долина е част от по-голямата Източноафриканска рифтова система. Заобиколена от ескарповете на Западните и Източните възвишения, тя има две отделни части. Първата част е в североизточната част, където дъното на долината се разширява във формата на фуния, докато се приближава към Червено море и Аденския залив. Това е сравнително равнинен район, прекъсван само от случайни вулканични конуси, някои от които са активни. Тук се намира равнината Денакил, в която депресията, известна като потъването Кобар, се спуска на 380 фута (116 м) под морското равнище. Високите температури и липсата на влага правят североизточната рифтова долина непривлекателна за заселване. Югозападният участък, от друга страна, представлява тясна депресия с много по-голяма надморска височина. В него се намира Етиопският езерен район - вътрешен водосборен басейн с много малки реки, които се вливат в езерата Абая, Абията, Аваса, Лангано, Шала, Чамо и Зивей. Заедно тези езера имат водна площ от над 1200 кв. мили (3108 кв. км). Горната рифтова долина е една от най-продуктивните и най-заселените части на Етиопия.
Източните възвишения са много по-малки по площ от Западните възвишения, но предлагат също толкова впечатляващ контраст в топографията. Най-високите върхове са Тулу Димту (Tulu Dīmtu), 14 360 фута (4 377 м), и планината Бату, 14 127 фута (4 305 м). Източните низини приличат на дълъг шлейф на булчинска рокля, който внезапно се потапя от тясната ивица на Източните планини и плавно се спуска на стотици километри до границата със Сомалия. Два важни региона тук са Огаден и Хауд. Реките Шебеле и Генале пресичат низините, като умерено влияят на пустинната екология.
Климат
Тъй като Етиопия е разположена в тропическите ширини, в районите с по-ниска надморска височина се наблюдават климатични условия, типични за тропическа савана или пустиня. Релефът обаче играе важна роля за намаляване на температурата, така че в по-високите части на планината се наблюдават климатични условия, типични за умерените зони. Така средните годишни температури във високите части на планината са около 60 градуса по Целзий, а в ниските части - около 80 градуса по Целзий.
В Етиопия има три сезона. От септември до февруари е дългият сух сезон, известен като bega; той е последван от кратък дъждовен сезон, belg, през март и април. Май е горещ и сух месец, предшестващ дългия дъждовен сезон (kremt) през юни, юли и август. Най-ниските температури обикновено са през декември или януари (bega), а най-горещите - през март, април или май (belg). В много населени места обаче юли е с най-ниски температури поради умереното влияние на валежите.
Етиопия може да бъде разделена на четири валежни режима. В южните части на Западните възвишения, където годишните валежи могат да достигнат 80 инча (2 000 mm), дъждовете падат целогодишно. Лятните валежи се получават в Източните възвишения и в северната част на Западните възвишения; там годишните валежи могат да достигнат 55 инча (1400 mm). Източните низини получават дъждове два пъти годишно - през април-май и октомври-ноември, като между тях има два сухи периода. Общите годишни валежи варират от 20 до 40 инча (500 до 1000 мм). Най-сухият от всички региони е равнината Денакил, която получава по-малко от 20 инча (500 mm), а понякога изобщо не получава.
Население, религия и език
Етиопците са етнически разнообразни, като най-съществените разлики са на базата на езиковата категоризация. Етиопия е мозайка от около 100 езика, които могат да бъдат класифицирани в четири групи. Преобладаващата част от езиците принадлежат към семитските, кушитските или омотските групи, всички част от афроазиатското езиково семейство. Малък брой езици принадлежат към четвърта група, нилотската, която е част от нилосахарското езиково семейство.
Семитските езици се говорят предимно в северните и централните части на страната; те включват геʿез, тигриня, амхарски, гураге и харери. Геʿез, древният език на Аксумитската империя, днес се използва само за религиозни текстове и богослужение в Етиопската православна църква. Езикът тигриня е разпространен в североизточната част на страната. Амхарският е един от основните езици в страната и е роден в централните и северозападните райони. Гураге и харери се говорят от сравнително малко хора в южната и източната част на страната.
Най-известните кушитски езици са оромо, сомалийски и афарски. Оромо е роден в западните, югозападните, южните и източните райони на страната. Сомалийският е доминиращ сред жителите на Огаден и Хауд, а афарският е най-разпространен в равнината Денакил.
Омотските езици, сред които главен е валаита, не са широко разпространени, като се говорят предимно в гъсто населените райони на крайния югозапад. Нилотската езикова група произхожда от Западната низина, като преобладават говорите на кунама.
Съгласно конституцията всички етиопски езици се ползват с официално държавно признание. Амхарският обаче е "работният език" на федералното правителство; заедно с оромо той е един от двата най-разпространени езика в страната. През 90-те години на ХХ в. етнолингвистичните различия са използвани като основа за преструктуриране на административното деление на Етиопия.
Християнството е въведено в Етиопия през IV в., а Етиопската православна църква (наричана в Етиопия Тевахдо) е една от най-старите организирани християнски организации в света. Църквата дълго време има доминираща роля в културата и политиката на Етиопия, като до падането на монархията през 1974 г. служи като официална религия на управляващия елит. Тя също така е служила като хранилище на литературната традиция на Етиопия и на нейните визуални изкуства. Основният район на християнството е в планинските райони на Северна Етиопия, но влиянието му се усеща в цялата страна. Повече от две пети от етиопците следват учението на Етиопската православна църква. Още една пета се придържат към други християнски вероизповедания, по-голямата част от които са протестантски.
Ислямът е въведен през VII в. и понастоящем се изповядва от около една трета от етиопците. Най-голямо значение има в отдалечените райони, особено в Източната низина, но има локални концентрации в цялата страна. Традиционно статутът на исляма далеч не е равен на този на християнството. Въпреки това Хайле Селасие I (управлявал 1930-74 г.) дава аудиенции на мюсюлмански лидери и прави уговорки в отговор на техните опасения, а при режима на Дерг (1974-91 г.) се прави още повече, за да се осигури поне символично равенство на двете вероизповедания. Въпреки това възприемането на Етиопия като "остров на християнството в море от ислям" продължава да преобладава както сред високопланинските етиопци, така и сред чужденците. Сред планинците съществуват известни опасения, че фундаменталистките мюсюлмански движения в региона и в съседните страни могат да засилят настроенията за по-голяма роля на исляма в Етиопия.
Малка част от етиопците са анимисти, които почитат различни африкански божества. По-голямата част от тези традиционалисти са носители на нилотски езици, като кунама, и се намират в Западните низини.
Юдаизмът отдавна се практикува в околностите на древния град Гондер. Повечето от етиопските евреи - които наричат себе си Бета Израел - са се преместили в Израел (вж. бележка на изследователя: Миграция на Бета Израел в Израел, 1980-92 г.).
_168007537262.jpg "Култура на пътуване: Защо да изберем услугите на туроператор или туристически агент?")
Календар на пътуванията
Изберете дестинация
